Sunday, July 3, 2022

10 житейски урока, които хората научават твърде късно


10 житейски урока, които хората научават твърде късно

Много пъти в живота си казваме "Как можах да го разбера толкова късно?!". Някои от ситуациите, в които попадаме, са неизбежни. Породени са от независещи от нас обстоятелства. Има обаче и случаи, в които събитията са могли да се развият по друг начин, стига да бяхме подходили с друга гледна точка.

За гледните точки и перспективите разказва популярният блогър Марк. Той изброява 10 важни житейски урока, които много често хората научават твърде късно. Ето кои са:

1. Този момент е животът ти. Животът не се развива между раждането и смъртта, а между сегашния момент и следващото поемане на дъх. Настоящето – тук и сега е всичко, което някога ще имаме. Затова трябва да живеем като грабваме максималното, в мир и покой, без страх и съжаления.

2. Животът не е много дълъг. Това е твоят момент. Трябва да се бориш за него. Да отстояваш това, в което вярваш. Това, което е важно за теб. Осъзнай, че в момента си късметлия, защото имаш шанс. Спри за миг и се замисли. Каквото мислиш, че трябва да направиш, стори го днес.

3. Жертвите, които правиш днес, ще се отплатят с дивиденти в бъдещето. Когато стане дума за това да работим усилено, за да постигнем мечта – да добием образование, да развием бизнес, трябва да се запитаме "Готов ли съм да живея няколко години от живота си така, както мнозина не биха, за да прекарам остатъка му така, както много хора не биха могли?".

4. Когато отлагаш, ставаш роб на вчерашния ден. А когато си активен, то отминалият ден става приятел, който ти помага да разтовариш тежестта от раменете си.

5. Провалите са единствените ни уроци. Хубавите неща идват при този, който все още се надява, дори да е бил разочарован. При този, който още вярва, въпреки че е вкусвал горчивината на неуспеха.

6. Ти си твоята най-важна връзка. Щастливи сме тогава, когато се чувстваме добре такива, каквито сме, без да се нуждаем от нечие одобрение. Човек първо трябва е в хармония със себе си, преди да изгради здрави връзки с останалите. Сам трябва да е достоен и приемлив в очите си, за да изглежда уверен в погледа на другите и да се свързва с тях.

7. Делата, а не думите казват истината. В живота си ще се срещнете с хора, които винаги казват правилните думи в точния момент, но накрая постъпват по друг начин. Съдете ги по постъпките, казва Марк. Делата им ще ви кажат всичко, което имате нужда да знаете.

8. Малките жестове правят света по-добър. Усмихнете се на хората, които изглеждат така, сякаш преминават през труден ден. Бъдете мили. Добротата е единствената инвестиция, която никога не се проваля. Навсякъде, където има човек, има възможност да бъдем добри. Научете се да давате, дори да е само усмивка. Не защото имате прекалено много, а защото осъзнавате, че има други, които нямат съвсем нищо.

9. Зад всеки красив живот има някаква болка. Всички падаме, изправяме се, правим грешки, живеем, учим. Човешко е да бъдеш несъвършен.

10. Времето и опитът лекуват. Колкото повече години сме живели, колкото по-голям е кръгът от познанствата ни и личният ни опит, толкова по-малка в него е точката на разочарованието. Негативните събития ни се виждат толкова по-големи, колкото по-малко опит и години имаме в живота. Преодоляването на нещо тъжно в момента един ден ще стане спомен от миналото, който няма да бъде дори наполовина толкова значим, колкото ни изглежда сега.

От marcandangel.com

Thursday, December 20, 2012

Izdarjax vchera, shte izdarja i dnes....

IZDARJAX VCHERA,  SHTE IZDARJA DNES                                                                                                                                                                                                                                             Poznax bednostta   stradadnieto dokrai.Kogato me popitat kakvo mi e pomognalo da preodoleia nepriatnostite,koito rano ili kasno se stovarvat       varxu vseki  ot nas,vinagi otvtashtam:’’Ízdarjax vchera,shte izdarja I dnes.I niama da si pozvolia da mislia kakvo moje da se sluchi utre.’’                                                                                                                           Poznavala sam nishtetata,borbata za jivot,trevogite I otchaianieto.Vinagi se e nalagalo da rabotia svrax sili.Xvarliaiki pogled nazad,jivotat mi izglejda kato boino pole,po koeto lejat martvi mechti,razbiti nadejdi I iluzii-bitka,v koiato shansovete nikoga ne sa bili na moia strana I ot koiato tsialata sam v belezi,obezobrazena I sastarena.                                                                                                                         No ne se samosajaliavam.Ne leia salzi zaradi minali neshtastia,ne zavijdam na jenite,na koito e bilo spesteno vsichko,prez koeto az sam preminala.Zashtoto az jiviax.Te samo sa sashtestvuvali.Az izpix chashata na jivota do dano.Te samo sa otpivali mexurchetata okolo raba.Znam neshta ,koito te nikoga niama da nauchat.Vijdam neshta ,za koito te sa slepi.Samo jenite,chiito ochi sa izmiti ot salzi,proglejdat za sveta I stavat sestri na tselia sviat.                                                                                                                                                  V golemia universitet na jivota  usvoix filosofia,do koiato ne moje da se dokosne nikoia jena,jiviala lessen jivot.Nauchix se da izjiviavam vseki den takav ,kakavto diode,bez da se straxuvam ot utreshnia.Straxlivtsi ni pravi siankata na zaplaxata,Az progonix tozi strax ot sebe si,zashtoto opitat me nauchi,che kogato nastapi momentat,ot koito tolkova se straxuvam,shte mi bade dadena I silata,I madrostta da se spravia s nego.Drebnite nepriatnosti veche ne me zasiagat.Sled kato si vijdal kak tsialoto ti shtastie se srutva krai teb v razvalini,beche nikoga niama znachenie,che prislujnikat e zabravil da sloji salfetkite pod kupichkite za miene na rates ili che gotvachat e razlial supata.                                                                                                                                          Sviknax da ne ochakvam prekaleno mnogo ot xorata I zatova moga da sam shtastliva s priatel,koito ne mi e dokrai veren,ili s poznat,koito klukarstva.I   nai veche,pridobix chuvstvo za xumor,zashtoto imashe tolkova mnogo neshta,nad koito triabvashe ili da placha,ili da se smeia.A kogato edna jena moje da se sheguva s nepriatnostite,vmesto da izpada v isteria,veche nishto ne moje da ia narani osobeno.Ne sajaliavam za nesgodite,koito sam prejiviala,zashtoto s tiax jivotat mi beshe palnotsenen.I tsenata koiato triabvashe da platia…. si struvashe…..

                                        Dorotu Duks